„РАЗВЕРНИСЬ, ГАРМОНИКА, ПО СТОЛИКУ...”
Александр Андреевич Прокофьев (1900-1971 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РАЗГЪРНИ КРИЛАТА СИ, ХАРМОНИКО
Разгърни крилата си, хармонико,
песента ти нека лей слова,
че излиза тъничката Тонечка,
Тоня се нарича затова.
В село нищо ново се не чува,
в родните простори запленен,
лек ветрец на пътя полудува,
но съвсем не се здрависа с мен.
Твойте ласки омагьосан срещнал,
цял ден не утихва, Тоня, свеж
с порива на дивите череши
пръска към любимата цъфтеж.
Нощ, уханна на сено, ни вика,
скрила взор зад малко шалче-мрак,
лястовичката-звездичка блика
радост, кацнала пред моя праг.
А с брезички бели нега роним,
танци дивни имаме.
Ех ти, Тоня, ех ти, Тоня,
Антонина Климовна!
Ударения
РАЗГЪРНИ КРИЛАТА СИ, ХАРМОНИКО
Разгърни́ крила́та си, хармо́нико,
песента́ ти не́ка ле́й слова́,
че изли́за тъ́ничката То́нечка,
То́ня се нари́ча затова́.
В се́ло ни́што но́во се не чу́ва,
в ро́дните просто́ри заплене́н,
ле́к ветре́ц на пъ́тя полуду́ва,
но съвсе́м не се́ здрави́са с ме́н.
Тво́йте ла́ски омагьо́сан сре́штнал,
ця́л ден не ути́хва, То́ня, све́ж
с по́рива на ди́вите чере́ши
пръ́ска към люби́мата цъфте́ж.
Но́щ, уха́нна на сено́, ни ви́ка,
скри́ла взо́р зад ма́лко ша́лче-мра́к,
ля́стовичката-звезди́чка бли́ка
ра́дост, ка́цнала пред мо́я пра́г.
А с брези́чки бе́ли не́га ро́ним,
та́нци ди́вни и́маме.
Е́х ти, То́ня, е́х ти, То́ня,
Антони́на Кли́мовна!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Прокофьев
РАЗВЕРНИСЬ, ГАРМОНИКА, ПО СТОЛИКУ...
Развернись, гармоника, по столику,
Я тебя, как песню, подниму,
Выходила тоненькая-тоненькая,
Тоней называлась потому.
На деревне ничего не слышно,
А на слободе моей родной
Легкий ветер на дорогу вышел
И не поздоровался со мной.
И, твоею лаской зачарован,
Он, что целый день не затихал,
Крыльями простуженных черемух
Издали любимой замахал.
Ночь кричала запахами сена,
В полушалок кутала лицо,
И звезда, как ласточка, присела
На мое широкое крыльцо.
А березки белые в истоме
В пляс пошли – на диво нам.
Ай да Тоня, ай да Тоня,
Антонина Климовна!
---------------
Руският поет Александър Прокофиев (Александр Андреевич Прокофьев) е роден на 19 ноември/2 декември 1900 г. в с. Кобона, Санкт-Петербургска губерния, сега Ленинградска област. Завършил е Петербургския учителски институт (1920 г.). Печата поезия от 1927 г. Работил е към органите за държавна безопасност, по време на Съветско-финландската война и Великата отечествена война е бил военен журналист и член на писателската група към ленинградския фронт. В периода 1945-1948 г. и 1955-1965 г. е отговорен секретар на ленинградския отдел на Съюза на писателите на РСФСР. Член е на Централната ревизионна комисия на КПСС (1956-1966 г.), делегат на ХХ и ХХІІ конгрес на КПСС. Автор е на стихосбирките „Полдень” (1931 г.), „Победа” (1932 г.), „Дорога че¬рез мост” (1933 г.), „Россия” (1944 г.), „Стихотворения” (1947 г.), „Приглашение к путешествию” (1960 г.), „Стихи с дороги” (1963 г.), „Гроздья” (1967 г.), „Бессмертие” (1970 г.) и др. Носител е на високи литературни отличия и държавни награди. Умира на 18 септември 1971 г. в Ленинград.